Какво обаче се промени в нашата икономика в следствие на кризата? Периодът от 2005-та до средата на 2008-ма година беше белязан от бум в жилищното и потребителското кредитиране. Това от своя страна до голяма степен подпомогна ръста във вътрешното потребление и строителството. Разбира се нещата се обърнаха на 180 градуса доста бързо с настъпването на финансовите проблеми при банките в САЩ и Западна Европа. Неслучайно през 2009-та година оглавихме класацията по спад на върешното потребление в ЕС – минус 6,2%., като тенденцията се запази и през 2010-та година и се очаква нов спад с 3,1%. Завишеното потребление преди в горепосочения период доведе съшо така и до масовото навлизане на търговско-развлекателните центрове (т.е. Мол-овете), които съшо белязаха бума в строителството. За съжаление 2 години след началото на кризата голяма част от проектите бяха замразени, а други довършени с удължени срокове, за да посрещат своите клиенти полу-празни днес. Всичко това доведе до един до голяма част „нереален” растеж основан на гърба на задлъжнялост на населението и на балон в недвижимите имоти.

Въпреки това обаче БВП успя да изплува на положителна територия, главно подпомогнат от засиления износ на страната ни през цялата 2010-та година. Дори се стигна до там, че България излезе на първо място по ръст на износа в ЕС за първите 9 месеца на изминалата година с +33%, достигайки предкризисните нива на износ през месец юли. Нещо доста положително, при положение, че сме свикнали да бъдем първи само в негативните класации. Така в страната ни започва да се развива експортно ориентирано производство, което създава един по-различен ръст на икономиката. Ниските данъци и ниските разходи за труд би трябвало да стимулират компаниите към инвестиции и повишаване на конкуретноспособността на международните пазари. По този начин, за разлика от преди 2 години, ръстът вече се дължи на нещо реално, нещо което създава стабилни работни места и носи приходи от други страни у нас. Тук своята роля трябва да заеме и държавата, която чрез реализацията на големи инфраструкторни проекти да подпомогне бизнеса и чуждестранните инвестиции. Разбира се, не може да се разчита единствено на износа за стабилизиране на икономиката, но това е друга тема.

Спестовността на населението също достигна рекордни стойности и към края на ноември 2010-та година българските домакинства са натрупали спестявания в банките от 27,3 милиарда лева. Само 2-3 години по-рано нагласата на средностатистическия българин беше точно обратната – живот на кредит. Тази спестовност ще помогне за намаляване задлъжнялостта на гражданите към банките и изглежда далеч по-приемлив вариант. Тук е моментът да отбележа, че населението в голяма част от световните икономически сили следва подобен модел – на спестовност, вместо на висока степен на харчове. Такива примери са Германия, Япония и донякъде Китай. А дали и ние ще успеем да тръгнем по техния път – само времето ще покаже.